ДепартаментНова българистика

Ръководител на департамент

Доц. Пламен Дойнов, д.н.

Доц. Пламен Дойнов, д.н.

 

Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград. Магистър по история на Софийския университет. През 1994 г. е сред основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет.

 

От 2007 г. е доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“, а от 2010 г. – доцент в Нов български университет с хабилитационен труд „Годините на литературата – основания, характеристики, история: 1907, 1956, 1968 като репрезентативни години на българската литература през ХХ век“.

 

Пламен Дойнов е поет и драматург, изследовател и преподавател в НБУ.

 

Автор е на седем книги с поезия, между които „Висящите градини на България“ и „Истински истории“ и на книгата със стихотворения и есета „Кафепоеми“, която е преведена във Франция („Le temps d’un café”, Еditions Caracteres, Paris, 2006) и Унгария („Кávéköltemények“, Napkut Kiado, Budapest, 2007). Носител е на национални награди за поезия, сред които „Яворов“ (Поморие, 1995) и „Иван Николов“ (2004). За пиесите си е отличаван с наградите за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ (2001) и „Аскеер“ (2006). За изследването си „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ (2012) в категория „Хуманитаристика“.

 

Негови стихотворения и пиеси, статии и студии са публикувани на английски, френски, немски, унгарски, руски, испански, сръбски, турски и др. езици.

 

Пламен Дойнов е автор на критическата книга „Литература в междувековието”, на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век”, на монографиите „1907: литература, автономия, канон”, „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ и „Алтернативният канон: Поетите“, на над сто статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на множество сборници в областта на литературната и културната история на комунизма, между които „Социалистическият реализъм: нови изследвания”, „Соцреалистически канон/Алтернативен канон”, „Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946–1962)” и др. Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика” на НБУ „Литературата на Народна република България“ (1946–1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности”, „Литературата на НРБ: история и теория”, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ“. Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история.

 

Научните му интереси са в областите: теория и история на литературата, българска литература, литературна и културна история на комунизма, творческо писане (поезия и драматургия), история и теория на журналистиката, писане за печатни медии, книгоиздаване.

 

През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, ООД (1996–1998 г.), директор на Национален студентски дом (1998–2004 г.), асистент и главен асистент в НБУ (2005–2010 г.), редовен доцент в НБУ (от 2010 г.).

 

Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник” (от 1993 г.) и заместник-председател на Сдружението на български писатели (от 2003 г.).


За контакт:

корпус 1, офис 112

тел.: 02/8110 132; в. 11121

e-mail: pdojnov@nbu.bg