ДепартаментНова българистика

„Иван Теофилов в българската литература и култура”, Библиотека „Личности”. Книга трета. Съст. П. Дойнов. Изд. „Кралица Маб”, департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2009, 176 с.

Творчеството на поета, преводача, драматурга и театрала Иван Теофилов (1931) до края на Народна република България рядко намира публично признание. Неговата слава се носи по-скоро в малките кръгове на отделни гилдийни общности. Сред част от писателите той се утвърждава като деликатен и свръхерудиран поет, забягващ често в театралните пространства, а сред театралите – като фин лирик в драматургията и революционен преобразовател на поетиката на кукления театър.

До 1990 г. публичното недооценяване се редува с епизодични признания и с отделни наказателни акции на соцреалистически критици. Удобна за литературната критика става нишата „поет на Пловдив” – едновременно точна оценка за трайното му обвързване с лирическите (ре)конструкции на антично-средиземноморското битие на един български град, но и понякога ограничителна характеристика, която несправедливо го изолира от общия контекст на българската поезия.