ДепартаментНова българистика

„Екатерина Йосифова в българската литература и култура”, Библиотека „Личности”. Книга седма. Съст. П. Дойнов. Изд. „Кралица Маб”, департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2011, 246 с.

Екатерина Йосифова (1941) е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството й в две перспективи – литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език.
Екатерина Йосифова е името, което съсредоточава в себе си както представите за взискателно писане и живеене в годините на НРБ, така и очакванията за нови и нови пробиви в българския поетически език две десетилетия след началото на Втората република. Понякога дори изглежда невероятно как заложените още в първата книга „Късо пътуване” (1969) начала се оказват толкова силни и плодотворни, че техните разклонения продължават да се разразстват и в последните й засега книги – „Ръце” (2006) и „Тази змия” (2010).