ДепартаментНова българистика

„Биньо Иванов в българската литература  и култура”, Библиотека „Личности”. Книга шеста. Съст. П. Дойнов. Изд. „Кралица Маб”, департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2010, 216 с.

Както до 1989 г., така и след това поетът Биньо Иванов (1939–1998) не е сред публично лансираните любимци на критиката. Особено част от критиците на социалистическия реализъм през 70-те и 80-те години на ХХ век са усърдно бдителни спрямо неговото творчество. Стремят се то да получи по-скоро упреци или в най-добрия случай скромно озвучено признание. Изобщо официалният литературен протокол всячески се стреми да минимализира ефектите от необичайно въздействащата поезия на Биньо Иванов. Гласовете на неговите ценители продължително време са обезопасявани в дирижирани дискусии “за” и “против” или направо заглушавани. Точно това последователно маргинализиране изгражда основанията за естествената алтернативност на Биньо Иванов – литературна и социална алтернативност, която пронизва цялото му езиково поведение. Така се създава една литературна личност, при която крайният избор – на дума и на жест, на език и действие – се превръща във всекидневно приключение. Настоящият сборник е опит да се изследват границите на този краен избор.