ДепартаментНова българистика

Светлината в Стария завет. София: ИК „Кибеа”, 2010. 434 с.

Поредната книга на Мони Алмалех, в която чрез етимология, съпоставително езикознание, текстови анализ и съвременни научни теории и методи се разглежда цветът в Библията. Популярно е разбирането, че Библията е Божие слово, което излъчва светлина. Мони Алмалех изследва 45-тте корена в иврит, които назовават светлина и чистота, посочвайки невъзможността те да бъдат адекватно преведени на индоевропейски език. Пред читателя се разкрива езиковата картина на света, съществуваща в сакралния иврит, което позволява по-задълбочено декодиране на съдържанието на текста, много често – съвсем ново за европееца. Верен на себе си, проф. Алмалех представя езиковите факти не само като езикови и преводачески явления, а добавя теологични, физико-химични, културни, историографски, семиотични аспекти на библейския текст. Освен като интердисциплинарно научно изследване, книгата е подробен справочник за значенията на светлината като монотеистичен символ. В приложението авторът дава списък на всички значения на библейската светлина, посочени в най-стойностните библейски речници и енциклопедии. Най-привлекателното в текста е цялостността на подхода, отчитащ академичната библеистика, теологията (юдейска и християнска), от буквалното до кабалистичното тълкуване, природо-математическите науки, патриотичното верско и атеистичното. В огромния масив от информация присъствието на автора е дискретно, но силно. По същество - Библейска херменевтика. Този капитален труд може да бъде наречен книга за тълкуване на Библията, пътеводител по библейските мисловни дебри, следващ пътя на светлината.
+ е-книга – 2011, Google;
+ е-книга – 2012, ИК „Кибеа”