ДепартаментНова българистика

Цвят и слово. Прагматични и психолингвистични аспекти. София: АИ „Проф. М. Дринов”, 2001. 194 с.

На книгата може да се гледа като на доказателствен материал за една теория: Съществува език на цветовете, в който на цветовете се приписват значения за нецвят (любов, омраза, здраве, смърт и др.). Езикът на цветовете съществува в две форми – невербализирана, когато гледаме и виждаме цветовете (сватба, погребение, други ритуали) и вербализирана, когато е “облечен” в слово, в български език. Големият въпрос, на който книгата дава отговор  е „Остават ли някои универсални значения за нецвят на визуалното да работят и в словесното?“. Положителният отговор на този въпрос е подкрепен и с обяснение, което авторът намира в теорията за прототипите. Доказателството се разгръща старателно, посочени са „скандални“ семиотични универсалии, които са третирани като културни феномени, базирани на природните параметри на човешкото същество.
+ е-книга – Hathi Trust Digital Library. Достъпно на: http://catalog.hathitrust.org/Search/Home?lookfor="Almalekh, Moni