ДепартаментНова българистика

Библейското магаре. София: ИК „Кибеа”, 2011. 135 с.

Обикновено царете избират за парадно животно силен, боен вид – чистокръвен кон, внушителен слон или дори камила. Христос влиза в Ерусалим на „дете на магарица“ в качеството си на еврейски цар. И това е, за да изпълни традицията – Давид има „царска магарица“, а Соломон е помазан за цар на „диво магаре“. Мъдрост или глупост е царят да язди животно, символ на миролюбието и сексуалността? Други тълкуват, че мъжкото магаре е обвързано с материалното, тленното и неговата сила, а онези, които го яздят ритуално са овладяли тази страна на човешкото същество и на обществото… А какво означава, че в иврит магаренце не е умалително от думата магаре; а магарица означава „бавна стъпка“ и пак няма нищо общо с мъжкото магаре; а дивото магаре на Соломон? Книгата дава отговори на тези любопитни въпроси и на загадката защо еврейският цар язди „дете на магарица“, а царят е от племето на Юда, за когото още Яков/Израил пророкува, че ще отвърже своето магаре, точно както апостолите отвързват магаренцето, за което ги е пратил Исус Христос…
+ е-книга – 2012, ИК „Кибеа”