ДепартаментНова българистика

Михаил Неделчев. Социални стилове, критически сюжети. Издателство „Български писател”, София, 1987, 254 стр.

Издадена през есента на 1987 година, книгата се превърна с годините в една от класическите книги на новото ни литературознание. От този концептуален сборник, чиито образци са „Млади и стари” на д-р Кръстьо Кръстев и „Архаисти и новатори” на Юрий Тинянов, тръгна авторовата теория за българския литературен персонализъм, започна специфичната употреба на термини като критически и литературноисторически сюжет, социален стил и литература, литературна личност като социокултурен феномен, социалните роли на писателя като автобиографически основи на негови творби; възкресени бяха неологизми като краевековно на Стоян Михайловски. Персоналистичната литературоведска идеология на тази книга се изрази в монументализиращото четене на „Острова на блажените”, но и в свързващия разножанрови и тематично сякаш далечни произведения на Йордан Йовков в техния единен исторически сюжет. Въвеждащите текстове дадоха нови теоретически парадигми, които предопределиха и бъдещите авторови идеи за радикално нова периодизация на българската литература. Яворов е свързващата фигура между трите дяла, които съответстват на трите големи периода на новата българска литература. Подходът към Яворовата литературна личност насочва интерпретацията на биографическата обвързаност на творчеството на Дебелянов, Теодор Траянов, Лилиев и дори Вапцаров, т.е. литературноисторическата гледна точка сякаш е поставена при изследванията някъде при разцвета на кръга „Мисъл” (1904-1908). Книгата е с отворен финал, тя посочва перспективите за литературоведското усвояване на нови и нови не олитературени социални стилове. Сборникът е цитиран стотици пъти, неговите тези са станали основа на дипломни работи и дисертации. Текстове от книгата са препечатани в десетки учебни помагала, възпроизвеждат се електронно.
Тази книга е едно от най-важните основания Михаил Неделчев да бъде отличен през 2007 година за цялото си научно творчество с Национална награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков, присъждана от Катедра „Българска литература” на Великотърновския университет и на община Златарица.