ДепартаментНова българистика

Пламен Дойнов. „Българската поезия в края на ХХ век”, Част първа. Изд. „Просвета”, С., 2007, 488 с.

Темата на тази книга – българската поезия през 90-те години на ХХ век – създава усещане за непосилна необозримост. Книгата обаче е пронизана от воля за концептуална визия, за конструиране на контекст. Целта на тези страници е колкото да бъдат панорамно изследване с аналитични разрези на последното поетическо десетилетие на ХХ век, което се възприема като обособен литературноисторически етап в периода на Втората българска република (след 1990 г.), толкова и да оживяват историята на лирическото краевековие.
В първата част на книгата се представят общите характеристики на поезията в края на ХХ век, очертават се профилите и имената от едно възможно поколение на 90-те, формулират се основанията на специфичния ретроутопичен проект (1990–1992) и на българския литературен неоавангард, постулират се „скритите” традиции на краевековната лирика в контекста на един нов персонализъм, проявен в „антологичния бум” през 90-те и в проблема за „пренаписването на биографиите”.