ДепартаментНова българистика

Пламен Дойнов. „1910 и годините на литературата“. Изд. „Кралица Маб“, департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2014, 180 с.

Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията „1907: литература, автономия, канон”. Сега е представена 1910 – година, в която литературата се състоява като поле, наситено от събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява собствения си образ чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се опитва да усилва значенията на недоразчетените знаци в миналото, да съединява във взаимно четене канонични текстове, жестове от всекидневието, политически свидетелства, пасажи от стари вестници, мемоарни фрази – там, където животът възпалява литературата и обратно. Всичко това изгражда рамката на алтернативен литературноисторически подход, чрез който 1910 се откроява не толкова като завършено, отлежало в миналото пространство, а като пулсиращ свят с все още неизстинали текстове и незамлъкнали гласове. Книгата го казва и така: 1910 е най-влиятелната година в историята на българската литература.