ДепартаментНова българистика

Пламен Дойнов. „Истински истории. Стихотворения по действителни случаи“. Изд. „Литературен вестник”, С., 2000.

„Зрелостта на „Истински истории” е в изпипаността на всеки фрагмент и детайл от играта. Неусетно при четенето ние се доверяваме на тази поезия като на изповедна и сетивна поезия. Затова аз се увличам при четенето на книгата, но веднага бързам да се отстраня и започвам да я чета предпазливо. Не смея да твърдя нищо категорично за нея, защото знам колко капана ми е заложила в себе си. Не искам да изглеждам наивен читател, защото това е книга, която постоянно оборва своя читател, особено ако той се държи с нея като критик.” (Михаил Неделчев)
„Склонна съм да мисля, че „Истински истории”, освен че подмамват и прелъстяват с жеста на непринуденото записване, освен че са нещо като скрита антология, са може би и скрита апология на Погледа, на гледането именно като четене.” (Бисера Дакова)