ДепартаментНова българистика

Йордан Ефтимов. Жена ми винаги казва. ИК „Жанет-45”, София, 2005.

Сред новите поети, появили се след историческата промяна, направила възможни радикалните литературни жестове и нови художествени езици, Йордан Ефтимов според мен се оказа най-подготвения да заговори на "чужди" доскоро за българската поезия езици. И едва с погледа на този "чужд" език видяхме колко - до болка "своя" и "родна" - е видяната действителност. Йордан Ефтимов прави и нещо повече – той се стреми да пише не просто винаги “нови” стихотворения, но и нов вид стихотворения. И това не значи само нови лирически форми, а и ново смислово структуриране на човешкия опит за битието. Проф. Светлозар Игов

Петата стихосбирка на Данчо Ефтимов изглежда различна от всичко, което познаваме в неговото писане до този момент. В някакъв смисъл тя сякаш ни кара да я осмислим като симптоматична за развойните тенденции в поетическото присъствие на младия и амбициозен български постмодернизъм. проф. Милена Кирова