ДепартаментНова българистика

Йордан Ефтимов. 11 индиански приказки. ИК „Литературен вестник”, София, 1997, 31 стр.

Стихотворенията капризно отказват да се сглобят помежду си и всяко вътре в себе си, разпадат се на отделни похвати и думи, почти без дълбочина. Хомогенни са само планът на ерудитския дискурс и този на физиологичната антропоморфия. Но те също не пораждат дълбочина, а по-скоро внушават идеята, че се цели впечатляване на читателя чрез демонстрация на знания и трансгресиране на поетичното слово – доколкото, разбира  се,  самоцелната  употреба  от една  страна  на  „парономазия”, „Нов  органон”  и  „конюнктивит”, а от друга – на „сфинктер”, „сперма”, „пилор” или „задник” може в днешно време да се тълкува като трансгресия, а не като тривия.

Владимир Трендафилов