ДепартаментНова българистика

Емилия  Дворянова.  Passion  или смъртта на Алиса. La Velata. „Обсидан”, 2 изд., София, 2005.

Романът е отличен с Награда за литература „Огнище” 1996 г.
Когато написа „Алиса”, Емилия Дворянова не беше чела нито Елен Сиксу, нито Люс Иригаре; слабо познаваше Юлия Кръстева и още по-слабо Илейн Шоуолтър или Торил Мой. А създаде завършен, моделен роман на „женското писане”, прословутото „ècriture fèminine”. С нея българската литература прескочи етапа на феминистичния радикализъм, на идеологическото еманципаторство, на модерния родов (gender) бунт. Трудно е да не се запитаме: от къде този постфеминизъм, след като феминизмът не се е случвал в България, нито в границите на балканската пост- и тоталитарна действителност? „Женското писане” на Емилия Дворянова по-малко от всичко е резултат на осъзнато последователни възгледи за някаква нова женственост, идеологически опосредстван литературен конструкт. То се поражда в иманентно прочувстваната потребност от изговор на един вид себеусещане, изначално отместен, непожелано-недовидян, неприбран в „женската” нормативност на патриархалното мислене.

Милена Кирова

http://www.litclub.com/library/kritika/kristina/lavelata.htm http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID =109&WorkID =5593&Level=3