ДепартаментНова българистика

Емилия Дворянова. Къщата. ИК „Арета”, 1993, 127 стр.

Най-напред къщата; тя е тук още от първата книга на Емилия Дворянова и по-нататък няма нито един текст, в който да липсва, нито един сюжет, в който основното действие да се извършва навън, в открито пространство. Това поражда известно усещане за клаустрофиличност на текста и подсказва необходимостта да се взираме за някаква симптоматика на дискурсивното преживяване. Къщата с куличка, с кръгло прозорче и люнетка над него, с ажурен балкон и строги коринтски полуколони в „Къщата” не е символ на един свят, отминал с историческата парвенющина на новото време. Тя е самият този свят с неговата неунищожимост във всяко време.

Милена Кирова