ДепартаментНова българистика

Емилия Дворянова. Госпожа Г. ИК „Фенея”, София, 2001, 347 стр.

В първия роман на Емилия Дворянова, „Къщата”, както и в новелата „La Velata”, живописта рисува живота, подрежда действителността в рамки по законите на изкуството, прави я жива и убедителна. В „Passion или смъртта на Алиса” музиката композира света на героите, тя поражда и поглъща връзките между тях; животът е продукт на способността да се музицира. В „Госпожа Г.” героят е словото, словото-текст. Със същия успех мога да кажа словото-власт, защото тук се появява едно ново усещане, може би даже песимистично, за властта на знаците. До този момент живописта и музиката бяха красиви, горди герои на литературното пространство, малко капризни, малко загадъчни в патетиката на демиургичната жестовост и все пак разбираеми, поне оправдаеми; благосклонни, разумни родители на човешкия свят. Словото, за разлика от тях, се оказва изключително тираничен, за да не кажа перверзен, родител.

Милена Кирова

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID =109&WorkID =5594&Level=3 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID =187&WorkID =16839&Level=1