Войната от 1944–1945: Интердисциплинарен прочит
На 21.11.2025 г. в Нов български университет се проведе конференцията „Безотечествената война на България – между фронта и литературата“, организирана от департамент „Нова българистика“ и департамент „Антропология“. Събитието, посветено на 80-годишнината от края на Втората световна война, събра изследователи, които се опитаха да разчетат сложния исторически и културен код на българското участие през 1944–1945 г. – период едновременно драматичен, разкъсан и недостатъчно проговорен.
Централно място в програмата зае пленарният доклад на проф. Евгений Добренко (Ca’ Foscari University of Venice) – един от водещите специалисти по сталинизма, руската литература и соцреалистическата естетика. В своята лекция той проследи как съветската литература превръща опита на войната в епос, как трагедията се моделира в идеология, и как литературният образ започва да живее собствен живот отвъд историческите факти. Неговото присъствие очерта хоризонт, в който българската тема се вписва в по-широкия контекст на европейските и съветските културни политики на паметта.
В доклада си доц. Мая Ангелова (НБУ) представи войната от 1944/1945 г. като идеален дисциплинарен контекст за внедряването на социалистическия реализъм в българската литература. Проф. Пламен Дойнов разви идеята за т.нар. „соцреалистическа армия“, утвърдена в идеологията и текстовите практики на комунистическа България, а д-р Боян Жеков (Военна академия „Г. С. Раковски“) разказа за моралната криза в Първа българска армия в началото на 1945 г. и произтичащите от това събития.
Останалите доклади на проф. Михаил Неделчев, доц. Морис Фадел, проф. Светлана Стойчева, проф. Александър Донев, д-р Милена Ангелова, д-р Александър Стоянов и др. се преплетоха като различни линии на един и същ разказ: историческите анализи осветиха сложната политическа ситуация, в която България води война под чуждо командване; литературоведските интерпретации разкриха как фронтовият опит бива преформатиран от идеологическите изисквания на епохата; а кинематографичните прочити показаха как образите на армията се установяват в хрониките, филмите и визуалната памет на обществото.
Така конференцията предложи многопластово, интердисциплинарно осмисляне на понятието „безотечествена война“ – като метафора на иззетия суверенитет, на пренаписаните свидетелства и на неразказаните истории от фронта. Събитието очерта бъдещи посоки за изследване и показа, че този период остава едно от онези места в историята, които продължават да изискват внимателно, критично и чувствително четене.
