Актуално

150 години търсим и откриваме Ботев в света около нас, но и вътре в себе си. Нов български университет отново излиза от клишето, като отбелязва 150-годишнината от гибелта на големия поет, публицист и революционер по свой начин – с поредица от събития. В рамките на Дните на отворените врати преподаватели и студенти от департамент „Нова българистика“ посрещнаха ученици от Националната финансово-стопанска гимназия и от 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, призовавайки всеки от тях да потърси своя Ботев в себе си.

С речта си, посветена на Ботев, проф. Пламен Дойнов ни накара да се замислим за огромната самота на Ботев от преди 150 години. Той отбеляза, че затова днес, когато звучат сирените, в момента, когато всичко застива, всеки един от нас е сам с Ботев и преклонението си пред него, но заедно с това сме и една общност, защото и в този момент той съумява да ни обедини. Ректорът припомни също, че това е личността, която е вдъхновила поколения български поети, без Ботев българската литература не би била същата днес.

Проф. Михаил Неделчев изрази убеждението си, че във всеки един от нас живее Ботев като потенция, която трябва да развиваме и която трябва да внимаваме да не убием.

Ученици и студенти успяха да чуят и вълнуващата история на доц. Мария Огойска, която разказа как е бил върнат кръстът на паметника на Христо Ботев на връх Околчица, в което взема участие и нейният баща. На свой ред доц. Огняна Георгиева-Тенева обърна внимание на това, че Христо Ботев е единственият безспорен автор в учебните програми по български език и литература, а неговото място никога не е било обект на дискусии.

Таня Петрова ни припомни описанието на Ботев при качването му на „Радецки“, което Никола Обретенов ни оставя, както и откъс от писмо на Ботев до Иван Драсов, в което подчертава, че „преди всичко трябва да сме човеци, а след това българи и патриоти“. Човешката страна на поета ни представи д-р Екатерина Григорова с прочита на „Зададе се облак темен“, а д-р Михаела Илиева избра да представи „Към брата си“. Студентката Мартина Трайкова прочете друго любимо Ботево стихотворение - „Майце си“. По-късно се чуха също „Борба“, „До моето първо либе“ и „Делба“, а цитати от всички Ботеви стихотворения можеха да се прочетат през целия ден в университета, носени от студенти, ученици и преподаватели. Флашмобът „Там, дето…“ позволи това да се случи по един нетрадиционен начин.

Във визуалния пърформанс, в който взеха участие всички присъстващи, телата се превърнаха в медия, представяща Ботевото слово. Човекът стана паметник на думите, излъчващи енергията на поета.

Идеята за търсенето на Ботев се разгърна още по-убедително чрез творческата работилница „Какъв ни е Ботев?“, в която ученици създаваха художествени текстове по цитати от Ботев под ръководството на студентите Мария Илиева, Анастасия Иванова, Никол Червенкова и Мартина Трайкова и асистентите д-р Михаела Илиева, Таня Петрова, д-р Диляна Филипова и д-р Илвие Конедарева. Преподаватели, студенти и ученици носеха през целия ден табелки с цитати от Ботеви стихотворения.