ДепартаментНова българистика

Белград ни посрещна дъждовен и мрачен, но дори отвъд дъждовните капки и замъглените стъкла на автобуса можеше да се види старинната красота на крайречния град. Още тогава знаехме, че трите дни, отредени ни да бъдем в сръбската столица, са крайно недостатъчни, за да я разгледаме така, както подобава. И все пак целта на това пътуване беше дипломатическа и образователна, а не туристическа – четиричленната ни група трябваше да задълбочи връзките между НБУ и Белградския университет.

 

 

Още в първите няколко часа след пристигането ни на 15 март посетихме университета, където бяхме топло посрещнати от студентите и преподавателите от специалността „Български език, литература и култура”.

 

 

Междууниверситетската ни дейност беше открита по-късно същия ден с представяне на НБУ и департамент „Нова българистика“ от доц. Огняна Тенева, ръководител на проекта. След това гл. ас. д-р Ивана Давитков (НБУ) ни запозна със специалността „Български език, литература и култура“ в рамките на Белградския университет С това въвеждащата ни среща приключи.

 

 

 

 

Семинарът се проведе на следващия ден. Темата, обединяваща докладите, беше „Българският език и неговите културни пространства“.

 

 

Ас. Олга Савеска (Белградски университет) откри семинара с доклад върху отношенията между Гео Милев („Пламък“) и Любомир Мицич („Зенит“): „Югославско-български културно-художествени връзки: Г. Милев и Л. Мицич“. Доц. Огняна Тенева (НБУ) запозна аудиторията с резултатите от свое анкетно допитване до студенти, целящо да очертае читателския профил на днешния български студент по отношение на четенето за удоволствие на художествена литература. Докладът включваше най-често споменавани писатели и творби, както и условно разделяне на различни читателски групи според причините, заради която предпочитат да четат въпросните книги. Третият доклад беше изнесен от Ясмина Йованович – преподавател в Белградския университет и преводач от български на сръбски. Тя проведе кратка преводаческа работилница, чиято цел беше представянето на някои често срещани грешки при превода от и на български език, както и разискване на въпроси, които често среща в практиката си (например в какво се състои изкуството на добрия превод).

 

 

 

Милена Галунска (НБУ) представи доклад на тема „Чуждите думи в българския език: аксиологична перспектива“, обръщайки внимание на влиянието на чуждите езици върху българския; на „новия“ разговорен стил, включващ чуждици; както и на тенденцията популярната у нас литература да се съсредоточава върху българското, традициите и мистичното. След нея Николина Джорджевич (Белградски университет) ни запозна с трудностите, правилата и често допусканите грешки в сферата на филмовия превод от и на български, където понастоящем се развива професионално. Докладът беше придружен и от нагледни примери. Любомира Атанасова (НБУ) продължи темата за превода с доклад „Писменият превод на устойчиви словосъчетания от и на български език“, включвайки отговори от анкетно проучване с преводачи, предложение за систематизиране на подхода при превод на устойчиви словосъчетания, както и примери от арабски, немски, английски и сръбски на български, и обратно.

 

 

Семинарът беше закрит от ас. Кристина Манич (Белградски университет), която представи най-честите грешки при превод на български предлози, които среща в практиката си. Тя обърна внимание на еквивалентите им в сръбския, обясни какви са смисловите разлики между тях и посочи конкретни примери с предлозите „на“, „от“, „из“ и др.

 

 

 

Преподавателите останаха удовлетворени от тази междууниверситетска среща заради важната проблематика, която бе обсъждана, а студентите размениха много усмивки, контакти и книги. Единодушно беше желанието двустранните срещи да продължат.

 

 

Вторият ден (вече слънчев) всъщност стартира с издирване на място, от което да закупим билети за градския транспорт, начинание, което се оказа доста трудно и включваше трима души, три езика и 300 динара. Тъй като семинарът щеше да започне в 16:30 ч., решихме да оползотворим свободното си време с посещение на Музея на Югославия. Изборът ни на обект за посещение сигурно би предизвикал изненада. Той беше свързан с желанието ни да добием по-добра представа за един, меко казано, противоречив период. Музеят се състои от три сгради – основната сграда, носеща името „Музей на 25 май“, която се оказа затворена поради ремонт, Стария музей и „Къщата на цветята“, в която посетителят е изправен пред масивния гроб на Йосип Броз Тито. Старият музей, от своя страна, представлява един своеобразен склад, в който са изложени подаръците, които Тито е получавал от чуждестранни лидери. Подаръци, които варират от римска мозайка до камъчета от Луната. От африкански бойни маски до шише за ракия.

 

 

И ако посещението на Музея на Югославия ни помогна да си представим по-добре елементи от някогашния живот в Белград, то обратният път към центъра в претъпкан автобус ни показа какво е да си местен в Белград днес.

 

 

Трети и последен ден в Белград. Освен за разходка по ул. „Кнеза Михаила“ последните си няколко часа в Белград използвахме за посещение на Калемегдан – парк, в който се срещат както две реки, така и множество различни периоди от сръбската история. Красив завършек на едно кратко, но изключително ползотворно пътуване.

 

 

 

 

 

Милена Галунска, Любомира Атанасова