Публикации

Монографията разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. Текстът акцентира на конкретния затворен прочит, но използващ и интердисциплинния подход – между микроисторията, антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. В центъра са поставени текстове на Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Никола Кънчев, Екатерина Йосифова.